"Ако една психотерапия не може да даде утеха, тя престава изобщо да бъде психотерапия“. В това изречение е събрана самата същност на логотерапията: достойството като утеха за страдащия. Подкрепяща и формираща форма на терапия, в която всичко, което ни се случва в живота - и хубавото, и болезненото - носи дълбок смисъл и послание. Често обаче този смисъл не е видим в момента на самото страдание. Цялата картина на пъзела се разкрива от перспективата на изминалото време. Това, което може да улесни преминаването през трудните периоди, е изграждането на доверие в аванс към живота. Един въпрос, който подпомага това доверие, е: Какво ми е било спестено? Често виждаме единствено негативното, а истината е, че в много ситуации сме били предпазени. Именно това може да се превърне в основа за едно базово доверие към живота.
Благодарна съм за срещите, които животът ми подари: и за онези хора, в които се разкрива онова, което Виктор Франкъл нарича „непобедимата мощ на човешкия дух“.
Радвам се, че бях свидетел.
Всяка среща ме промени по свой начин.
В кабинета си през декември често чувам едно и също притеснение от хората, живеещи с онкологична диагноза, формулирано така: „Тази Коледа няма да е същата.“ Много от тях споделят, че празниците, които някога са били време на уют, срещи и радост, сега носят повече тревога, умора или тъга. Тази промяна в преживяването е естествена. Животът се променя, а с него и празниците. Затова въпросът не е как да пресъздадем „старите“ празници, а как да си позволим да преживеем настоящата Коледа по начин, който е нежен към нас и нашите ресурси. Вместо да се стремим към идеален празник, можем да опитаме да го посрещнем по-автентично - с грижа към себе си, със смисъл и с по-малко вътрешни изисквания. Ето няколко практически насоки как да го направим.
Онкологичната диагноза често разклаща усещането за контрол: човек се изправя пред несигурност, медицински процедури и промени в тялото, които трудно могат да бъдат повлияни. Въпреки това психологическият възприет контрол може да бъде възстановен. Той не означава пълен контрол над болестта, а усещане, че човек остава активен участник в собствения си живот. Два подхода се открояват като особено ефективни: смисъл-центрираната терапия и майндфулнес.
В терапевтичната работа с онкоболни много често се открива, че диагнозата е не просто медицинско събитие, а психотравматичен епизод. Ракът активира огромни пластове – страх от смърт, загуба на контрол, екзистенциална несигурност, дисоциации около тялото и идентичността.
EMDR терапията (Eye Movement Desensitization and Reprocessing) се утвърждава като силен метод в психоонкологията – особено при преработване на шока от диагнозата, телесни травматични спомени от лечение, операции, хоспитализации, страх от рецидив и постоянната свръхвъзбуда около бъдещи изследвания. Тя представлява структурирани водени очни движения, които наподобяват REM фазата на съня, в който мозъка преработва aктивно информация. Чрез активиране на двете мозъчни полукълба се извършва по-дълбинна преработка на травматичното преживяване и ограничаващите убеждения, свързани с него.Но EMDR работи и по-дълбоко: в първичната травма.
Когато човек чуе думата „терапия“, обикновено си представя диагностични тестове, разговори и анализ на поведението, болнична среда. Рядко някой се сеща за нещо толкова просто като вдишване и издишване. А всъщност именно дишането може да се превърне в едно от силните ни оръжия срещу стрес, тревожност и усещане за загуба на контрол — особено при хора, които имат онкологично заболяване.Дишането като част от психотерапията при онкоболни.
„Всичко изглежда наред… но дали е завинаги?“
Това е мисъл, която често се промъква в съзнанието на преживелите онкологично заболяване. Болестта може да бъде победена, но страхът от завръщането й често остава неканен спътник в ежедневието. Страхът от рецидив е не просто мимолетна тревога, а нещо реално. За мнозина той е натрапчиво усещане, че болестта дебне буквално зад ъгъла. Особено силно е това усещане преди рутинни медицински преглед, проследяващи болестта.
"Казвам се Д. Преди две години чух думите, които никоя жена не иска да чуе: „имате рак на гърдата“. След операцията и химиотерапията бях в ремисия, но страхът не ме напускаше. Всяко убождане, всяка контролно изследване, всяка новина за болест на някого, ме връщаше в паниката. Сънят ми бе накъсан, будех се с усещането, че пак ще се случи нещо ужасно."
Онкологичната диагноза често се свързва не само с физически предизвикателства, но и с психологически кризи. Много пациенти съобщават за силен страх от рецидив, чувство на безпомощност и негативни убеждения за бъдещето. В този контекст EMDR терапията (Eye Movement Desensitization and Reprocessing) предлага ефективен и признат подход за подкрепа.
Често в психологическите консултации се прокрадва темата за смъртта - този най-голям общочовешки страх.
Говорим открито за нея, нормализираме я, опитваме да приемем идеята за лимитираност на живота като двигател да го живеем пълноценно и да не отлагаме.
Често помага и изкуството, като това стихотворение: