Има моменти в живота, в които усещането за контрол се разпада. Диагнозата, лечението, несигурността, страхът от рецидив или прогресия – всичко това може да създаде усещане за загуба на опора и предвидимост. За много хора, живеещи с онкологично заболяване, най-тежко е не физическото страдание, а преживяването, че животът вече не е в техните ръце.
В такива моменти една кратка молитва или вътрешна формула може да се превърне в психологически и екзистенциален ресурс:
„Господи, днес оставям живота си в Твоите ръце.“
Тези думи не са израз на безсилие. Те са акт на доверие.
Не са отказ от борба. Те са освобождаване от непосилната илюзия за пълен контрол.
"Ако една психотерапия не може да даде утеха, тя престава изобщо да бъде психотерапия“. В това изречение е събрана самата същност на логотерапията: достойството като утеха за страдащия. Подкрепяща и формираща форма на терапия, в която всичко, което ни се случва в живота - и хубавото, и болезненото - носи дълбок смисъл и послание. Често обаче този смисъл не е видим в момента на самото страдание. Цялата картина на пъзела се разкрива от перспективата на изминалото време. Това, което може да улесни преминаването през трудните периоди, е изграждането на доверие в аванс към живота. Един въпрос, който подпомага това доверие, е: Какво ми е било спестено? Често виждаме единствено негативното, а истината е, че в много ситуации сме били предпазени. Именно това може да се превърне в основа за едно базово доверие към живота.
Благодарна съм за срещите, които животът ми подари: и за онези хора, в които се разкрива онова, което Виктор Франкъл нарича „непобедимата мощ на човешкия дух“.
Радвам се, че бях свидетел.
Всяка среща ме промени по свой начин.
В кабинета си през декември често чувам едно и също притеснение от хората, живеещи с онкологична диагноза, формулирано така: „Тази Коледа няма да е същата.“ Много от тях споделят, че празниците, които някога са били време на уют, срещи и радост, сега носят повече тревога, умора или тъга. Тази промяна в преживяването е естествена. Животът се променя, а с него и празниците. Затова въпросът не е как да пресъздадем „старите“ празници, а как да си позволим да преживеем настоящата Коледа по начин, който е нежен към нас и нашите ресурси. Вместо да се стремим към идеален празник, можем да опитаме да го посрещнем по-автентично - с грижа към себе си, със смисъл и с по-малко вътрешни изисквания. Ето няколко практически насоки как да го направим.
Онкологичната диагноза често разклаща усещането за контрол: човек се изправя пред несигурност, медицински процедури и промени в тялото, които трудно могат да бъдат повлияни. Въпреки това психологическият възприет контрол може да бъде възстановен. Той не означава пълен контрол над болестта, а усещане, че човек остава активен участник в собствения си живот. Два подхода се открояват като особено ефективни: смисъл-центрираната терапия и майндфулнес.
В терапевтичната работа с онкоболни много често се открива, че диагнозата е не просто медицинско събитие, а психотравматичен епизод. Ракът активира огромни пластове – страх от смърт, загуба на контрол, екзистенциална несигурност, дисоциации около тялото и идентичността.
EMDR терапията (Eye Movement Desensitization and Reprocessing) се утвърждава като силен метод в психоонкологията – особено при преработване на шока от диагнозата, телесни травматични спомени от лечение, операции, хоспитализации, страх от рецидив и постоянната свръхвъзбуда около бъдещи изследвания. Тя представлява структурирани водени очни движения, които наподобяват REM фазата на съня, в който мозъка преработва aктивно информация. Чрез активиране на двете мозъчни полукълба се извършва по-дълбинна преработка на травматичното преживяване и ограничаващите убеждения, свързани с него.Но EMDR работи и по-дълбоко: в първичната травма.
Когато човек чуе думата „терапия“, обикновено си представя диагностични тестове, разговори и анализ на поведението, болнична среда. Рядко някой се сеща за нещо толкова просто като вдишване и издишване. А всъщност именно дишането може да се превърне в едно от силните ни оръжия срещу стрес, тревожност и усещане за загуба на контрол — особено при хора, които имат онкологично заболяване.Дишането като част от психотерапията при онкоболни.
„Всичко изглежда наред… но дали е завинаги?“
Това е мисъл, която често се промъква в съзнанието на преживелите онкологично заболяване. Болестта може да бъде победена, но страхът от завръщането й често остава неканен спътник в ежедневието. Страхът от рецидив е не просто мимолетна тревога, а нещо реално. За мнозина той е натрапчиво усещане, че болестта дебне буквално зад ъгъла. Особено силно е това усещане преди рутинни медицински преглед, проследяващи болестта.
"Казвам се Д. Преди две години чух думите, които никоя жена не иска да чуе: „имате рак на гърдата“. След операцията и химиотерапията бях в ремисия, но страхът не ме напускаше. Всяко убождане, всяка контролно изследване, всяка новина за болест на някого, ме връщаше в паниката. Сънят ми бе накъсан, будех се с усещането, че пак ще се случи нещо ужасно."
Онкологичната диагноза често се свързва не само с физически предизвикателства, но и с психологически кризи. Много пациенти съобщават за силен страх от рецидив, чувство на безпомощност и негативни убеждения за бъдещето. В този контекст EMDR терапията (Eye Movement Desensitization and Reprocessing) предлага ефективен и признат подход за подкрепа.