"Моята терапевтка ми предложи EMDR – метод, който помага за преработване на травматични преживявания. Бях чувала, че се ползва при PTSD, но не и при рак.Оказа се, че все повече изследвания показват ефективност и при пациенти с онкологични диагнози, страдащи от страх от рецидив и тежки спомени от лечението или ограничаващи убеждения, придобити в миналото.
Първите стъпки
На първата сесия изградихме „сигурно място“, където мислено да се връщам, ако стане твърде тежко. Научих дихателни техники, които ми помогнаха да се успокоявам.
Среща със спомените
Когато започнахме работа с EMDR, в ума ми изникваха сцени от болницата: мирисът на дезинфектант, звукът на капките химиотерапия, лицата на лекарите. Докато следях с очи движението на устройството, специално предназначено за EMDR сесии, усещах как напрежението намалява. Спомените бяха още там, но вече не ме парализираха.
Постепенна промяна
След няколко сесии забелязах, че мога да отида на контролен преглед без да ми се свива стомахът. Започнах да мисля: „Аз съм тук и сега, жива съм и имам шанс“ вместо „Сигурно пак ще се върне“. Спях по-добре, станах по-спокойна в ежедневието си."
Какво стои зад този ефект
Изследванията показват, че EMDR може да помогне на пациенти с рак да намалят страха от рецидив, тревожността и травматичните спомени от лечението. Мозъкът преработва спомените, докато двустранната стимулация намалява емоционалната им сила. Това не изтрива болестта, но освобождава от постоянната тревога.
Новото усещане за контрол
Днес все още ходя на профилактични прегледи, но вече без паника. Имам инструмент, с който да се справям със страховете. EMDR не промени диагнозата ми, но промени мен – даде ми усещане за контрол и сила да продължа напред."
Защо да се говори за EMDR и онкология
Стотици пациенти в ремисия или по време на лечение страдат от травматични спомени, ограничаващи убеждения и силен страх. EMDR е една от иновативните психотерапевтични практики с доказан и ефективен резултат, които могат да им помогнат да възвърнат спокойствието, да подобрят качеството си на живот, и да се почувстват отново себе си, а не заложници на болестта.