Всяка форма на консултиране или психотерапия неизбежно се сблъсква с теми като страдание, болка, гняв, вина и смърт. „Страданието спира да бъде страдание в момента, в който му се придаде смисъл“ - казва Виктор Франкъл и доказва това чрез личния си опит в лагерите на смъртта. Както сам описва, там не оцеляват най-силните физически, а онези, които са намерили своето „Защо“ да останат живи. Същият процес се разгръща и в терапията: търсим личното „Защо“ на клиента да продължи напред. Това „Защо“ може да бъде мисия, кауза, идея, ценност или значима връзка.
Логотерапията като психотерапевтична парадигма ни дава възможност, отвъд съдбовното: онова, което вече се е случило и не може да бъде променено – да открием свободните пространства в ситуацията и да ги използваме в пълния им потенциал. Това обаче не е лесен процес. За да използваме тези свободни пространства, е необходимо да се откажем от позицията на жертвата, толкова удобна и често носеща вторични ползи, и да насочим вниманието си към ценност или нещо по-голямо от самите нас, в което можем да открием смисъл.
Съвременното общество трудно толерира страданието. Живеем във време на консуматорство и бързо задоволяване на всяка нужда, на книги за самопомощ, които обещават в рамките на сто страници да ни избавят завинаги от болката. Толерансът към страданието е изключително нисък, а самият факт, че не сме щастливи в даден момент, често се възприема като признак на депресия. Социалните мрежи допълнително подхранват илюзията за непрекъснато щастие: нещо, което по своята същност е невъзможно.
И именно когато сме притиснати до стената, често откриваме, че страданието може да се превърне в тласък към растеж. Един от учениците на Виктор Франкъл - Джери Лонг - остава прикован в инвалидна количка след тежък инцидент. Въпреки това той не само не се отказва от професията си, но продължава да бъде психолог и да помага на други: "Аз счупих врата си, но той не счупи мен". Подобни примери виждаме навсякъде около нас: често мястото, на което сме счупени, се оказва в последствие най-силната ни част.
Раната се лекува откъм здравото.
Устойчивостта е наградата, която получаваме след болката.