Ти си човек, който оцелява – ние сме създадени да оцеляваме, не да сме постоянно щастливи.
Вярваме, че болестта би могла да бъде не смъртна присъда, а нов сценарий – стига да чуем посланието й. Благодарни сме за интереса, емоционалното отношение и личните разкази на участниците, които ни докоснаха до преживяванията им.
Наскоро във фейсбук група се развихри дискусия редно ли е да се крие диагнозата на човек от страна на близките му. Т.нар. бяла тайна – за укриване на диагнозата от страна на медицинските лица отдавна е отживелица, и в днешно време тя се съобщава на пациента – друг въпрос е обаче дали това се прави по щадящ и емпатиен начиn. Видео по темата
Покана за безплатно психообучение-беседа, насочена към диагностицирани с онкологично заболяване
Разговорът с децата за онкологичната диагноза на родителя им е труден, но честността с тях е от голямо значение. Има много фактори, от които зависи дали, кога и как да им споделим – като на каква възраст е детето; очакват ли се физиологични промени в следствие на леченията, за които така или иначе те ще потърсят отговори. Истината в такъв случай е препоръчителна и се представя според възрастта на детето – тя създава доверие и овладява хаоса. Ето няколко насоки, които могат да помогнат:
Едно от най-големите имена на 20ти век – Виктор Франкъл – психиатър, невролог, философ, създател на Третата Виенска школа по психотерапия – логотерапията, избиран 29 пъти за доктор хонориус кауза, преподавател в над 200 университета в цял свят. И в същото време – едно малко бедно момче, редило се на опашки за хляб в 3 сутринта по времето на Първата световна война; млад лекар, спасяващ хора с психологични диагнози с риск за живота си; психолог, помагащ на младежи със суициден риск да открият смисъл в живота си; блестящ невролог, извършвал мозъчни операции. Мъж в разцвета на силите и кариерата си, депортиран в концлагерите на смъртта и загубил съпругата си и почти всички членове на семейството си, както и нероденото си дете. И оцелял.
Онкологичната диагноза се стоварва с еднаква тежест както върху пациента, така и върху членовете на семейството му. Проучванията показват, че близките на онкоболните прекарват около 8 часа! на ден, предоставяйки грижа (физически и емоционално). Това разбира се зависи от доста фактори, свързани най-вече с медицинските характеристики на болестта. Факт е обаче, че идентичността на грижещия се също търпи сериозни промени, и това обуславя нуждата от силна физическа, емоционална и социална подкрепа, насочена и към него.
Като благодарност от моя страна ще предоставя на всяка жена с диагноза РМЖ, попълнила въпросника на изследването (в линк в статията), наръчник за психологическа самопомощ при преминаване през онкологична диагноза (техники, идеи и концепции, с които работя и смятам, че бихте могли да използвате самостоятелно), на предоставен от Вас имейл.
Проучванията, които се концентрират върху връзката спорт-риск от рецидив са категорични – спортът понижава риска от прогресия на болестта значително и увеличава продължителността на живота. С особена сила това важи за рак на гърдата, простатата и дебелото черво, но и останалите видове онкологични заболявания. Според данни от различните проучвания при редовно натоварване рискът би могъл да намалее в диапазона 20 до 72 процента!!
В съвременните емпирични изследвания в психоонкологията се доказва, че усещането за смисъл е в състояние да повлиява не само психологическите, но и физиологичните аспекти от боледуването и да моделира имунния отговор; а и че липсата му е застращаващ фактор. Това е особено важен момент, когато става въпрос за пациенти с онкологични и хронични заболявания!