Убеждението „Не съм достатъчна“ често е съществувало много преди заболяването. То се среща при хора, които са свикнали да правят много, да се грижат за всички, да бъдат силни и да не показват колко им е трудно. Онкологичната диагноза може да го направи още по-силно.
"Ами ако се е върнал?"
Това е въпрос, който много хора, преживели онкологично заболяване, си задават. Понякога преди контролен преглед, понякога при всяка нова болка, понякога още със събуждането..
Споделям мое интервю за сайта "Да сме здрави":
https://dasmezdravi.com/lekariat-savetva/zdravniat-psiholog-nikolina-aleksieva-rakat-si-otide-no-strahat-osta-8689.html
Онкологичната диагноза често променя живота из основи. Освен физическото лечение, човек се изправя и пред въпроси, които рядко си е задавал преди: „Защо се случва това?“, „Как ще продължа?“, „Ще мога ли отново да живея спокойно?“, „Какъв е смисълът сега?“. Именно тук логотерапията може да бъде ценна подкрепа.
Логотерапията е направление в психотерапията, създадено от Виктор Франкъл. Тя се основава на идеята, че дори в страданието човек може да открие смисъл, вътрешна опора и причина да продължи напред. Това не означава да се отрича болката или страхът. Напротив – означава да се намери начин човек да премине през тях, без да загуби себе си.
Споделям писмо към рака - което помолих една прекрасна млада жена, с която работя в терапия, да напише. Докосна ме силно, а може би и ще достигне в този момент до този, който има нужда:
Онкологът Карл Саймънтън прави много проучвания относно силата на ума и визуализациите по отношение на хода на онкологичното заболяване. Ръководил е свой холистичен център в Америка, като разглежда този метод като допълващ към основното лечение, но със значими резултати.
Ето как можем да го приложим сами, в рамките на десетина минути на ден:
Какво прави разликата между човек, който устоява на най-тежките житейски удари, и друг, който се разпада под тежестта им?
Медицинският социолог Аарон Антоновски търси отговор на този въпрос, изследвайки хора, преживели Холокоста – едно от най-екстремните човешки изпитания. Неговото откритие променя начина, по който мислим за здравето и устойчивостта.
Той въвежда понятието „чувство за кохерентност“ (Sense of Coherence, SOC) – вътрешна нагласа, която определя не дали ще избегнем страданието, а как ще преминем през него.
Има моменти в живота, в които усещането за контрол се разпада. Диагнозата, лечението, несигурността, страхът от рецидив или прогресия – всичко това може да създаде усещане за загуба на опора и предвидимост. За много хора, живеещи с онкологично заболяване, най-тежко е не физическото страдание, а преживяването, че животът вече не е в техните ръце.
В такива моменти една кратка молитва или вътрешна формула може да се превърне в психологически и екзистенциален ресурс:
„Господи, днес оставям живота си в Твоите ръце.“
Тези думи не са израз на безсилие. Те са акт на доверие.
Не са отказ от борба. Те са освобождаване от непосилната илюзия за пълен контрол.
"Ако една психотерапия не може да даде утеха, тя престава изобщо да бъде психотерапия“. В това изречение е събрана самата същност на логотерапията: достойството като утеха за страдащия. Подкрепяща и формираща форма на терапия, в която всичко, което ни се случва в живота - и хубавото, и болезненото - носи дълбок смисъл и послание. Често обаче този смисъл не е видим в момента на самото страдание. Цялата картина на пъзела се разкрива от перспективата на изминалото време. Това, което може да улесни преминаването през трудните периоди, е изграждането на доверие в аванс към живота. Един въпрос, който подпомага това доверие, е: Какво ми е било спестено? Често виждаме единствено негативното, а истината е, че в много ситуации сме били предпазени. Именно това може да се превърне в основа за едно базово доверие към живота.
Благодарна съм за срещите, които животът ми подари: и за онези хора, в които се разкрива онова, което Виктор Франкъл нарича „непобедимата мощ на човешкия дух“.
Радвам се, че бях свидетел.
Всяка среща ме промени по свой начин.