1.Дишай. В буквалния смисъл.
Една дълбока, осъзната глътка въздух може да направи много. Дишането е котвата ни в настоящия момент. Когато умът започне да създава сценарии – връщаме се към дишането – бавно, ритмично, с усещане. Когато издишването е с няколко такта повече от вдишването – идва и успокояващия ефект.
2.Говори за това. Страхът обича тишината – там расте.
Сподели с близък човек как се чувстваш. Или с човек, минал по същия път. Понякога едно „и аз така се чувствам“ е най-доброто лекарство. Потърси и подкрепящи групи за взаимопомощ – там уязвимостта става споделена и от това олеква.
3.Помни, че ти не си само пациент.
Ти си творец, приятел, мечтател, откривател, личност. Не позволявай на изследването да засенчи всичко, което си. Направи си план за деня след прегледа – нещо малко и красиво: кафе с приятел, книга в парка, хубав филм.
4.Питай. Информираността носи сигурност.
Ако нещо те тревожи относно самото изследване и начина на провеждането му – попитай. Медицинският екип е там не само да лекува, но и да обяснява. Понякога страховете ни се хранят с неизвестното.
5.Дай си любов, не само кураж.
Позволи си да се страхуваш, но не се обвинявай за това. Понякога ние сме най-жестоки към самите себе си. Смелостта не е липса на страх, а изборът да продължиш въпреки него.
6.Сега е моментът да се запиташ:
Какво ценно направих от последния си контролен преглед досега?
Какво бих искал да направя с времето, което имам?
Какви избори мога да направя сега, за да нямам съжаления в бъдеще?
Страхът може да бъде и гориво.