Смисълът не означава само да търсим „защо“ сме се разболели
Търсенето на смисъл не означава да приемем, че заболяването се е случило с определена цел, нито че човек трябва непременно да открие нещо положително в него.
По-важният въпрос е друг:
Какво остава важно за мен въпреки случващото се?
В логотерапията на Виктор Франкъл смисълът може да бъде откриван по различни пътища – чрез това, което даваме на света, чрез онова, което преживяваме и получаваме от него, и чрез позицията, която заемаме спрямо обстоятелства, които не можем да променим.
При онкологично заболяване тези три посоки придобиват много конкретно значение.
Смисъл може да има в работата, в грижата за някого, в нещо създадено със собствените ни ръце. Може да бъде в близостта, любовта, природата, музиката, един разговор или обикновен ден, който вече не приемаме за даденост.
А понякога смисълът е в нагласата – в начина, по който човек избира да посрещне това, което не зависи от него.
Когато не можем да контролираме всичко
Една от най-тежките психологически последици на рака е загубата на усещането за контрол. Изследвания, операции, терапии, чакане на резултати, страх от рецидив или прогресия – много неща започват да зависят от медицински обстоятелства, които човек не може да управлява напълно.
Но липсата на контрол върху заболяването не означава липса на избор изобщо.
В психотерапевтичната работа постепенно разграничаваме:
Какво не зависи от мен?
Какво все още зависи от мен?
Как искам да живея в пространството между двете?
Именно там човек започва отново да усеща себе си не само като пациент, а като личност със свои ценности, отношения, решения и бъдеще.
Не е необходимо страданието да изчезне, за да продължи животът
Онкопсихологията не цели да убеди човека да бъде позитивен на всяка цена. Страхът, гневът, тъгата и несигурността имат своето място.
Работата е по-скоро в това болестта постепенно да престане да заема цялото вътрешно пространство.
Да остане място и за онова, което има значение.
Защото понякога въпросът не е как да премахнем всяка несигурност, а как да не отлагаме живота, докато чакаме тя да изчезне.