Здравният психолог Николина Алексиева е посветила голяма част от своя професионален опит на хората, борещи се с това коварно заболяване, а това, което не знаем, че самата тя е преминала през същото.
- Г-жо Алексиева, вие ми предложихте тема с много интересен акцент - страхът след излекуването на онкологично заболяване. Не би ли трябвало да е точно обратното?
- Завършването на успешното лечение след онкологична диагноза носи огромно облекчение, но много често, вместо очакваното пълно щастие, в душата на човека се настанява един нов, тих и изтощителен спътник. Това е страхът, че болестта може да се завърне или да прогресира. Изправянето пред диагнозата преобръща живота и ни кара да се чувстваме несигурни и изгубили контрол. Въпреки че медицината напредва изключително много, този душевен товар остава тежък за много пациенти. Първото и най-важно нещо, което всеки преминал през това и неговото семейство трябва да чуят, е: да, този страх е напълно нормален и естествен отговор на всичко, през което сте преминали.
- Къде минава границата между нормалното притеснение и сериозния проблем?
- В психологията се различават два много близки вида страх: страх от рецидив (че болестта ще се върне) и страх от прогресия (че болестта ще се влоши). Проучванията показват, че между 22% и 87% от хората с онкологични диагнози изпитват тези страхове. Малко притеснение понякога дори помага, защото ни кара да сме отговорни и да ходим на редовни прегледи. Но когато страхът стане прекалено силен, той започва да пречи:
• изтощава ни физически и води до умора, сърцебиене и безсъние;
• пречи ни да излизаме, да се радваме на свободното си време и да общуваме;
• може да ни подтикне към крайности – или непрекъснато да ходим по лекари за щяло и нещяло, или от чист ужас изобщо да спрем да ходим на прегледи.
- Какви усещания и чувства изпитват такива хора?
- Много пациенти изпадат в паника (т.нар. феномен Scanxiety), очаквайки резултатите от изследванията. Това е онази огромна нервност и напрежение, които се появяват точно преди и по време на редовните изследвания. Чакането на резултатите се оказва най-тежкият момент, който често връща жените към кошмара от деня, в който са чули диагнозата за първи път. През тези дни човек не може да спи, нервен е, липсва му апетит и не може да се концентрира в работата си.
- Кои хора се оказват най-уязвими пред този страх?
- Изследванията показват, че някои усещат този страх много по-остро:
• По-младите жени: Според изследвания жените, открили заболяването преди 45-годишна възраст (особено при рак на гърдата), се притесняват много повече. При тях се намесват и страхове за това дали ще могат да имат деца, как ще се промени интимният им живот и как ще реагира партньорът им.
• Липсата на информация: Когато човек не разбира добре какво се случва с тялото му, несигурността става по-голяма и страхът расте.
• Тежкото лечение: Страничните ефекти от химиотерапията и другите лечения, болките и постоянната умора допълнително засилват лошите мисли.
• Семейството също страда: Ракът никога не е проблем само на един човек – той засяга цялото семейство. Проучванията показват, че понякога близките и партньорите се страхуват дори повече от самия пациент.
- Необходимо ли е такива уязвими хора да потърсят професионална подкрепа?
- Бих казала задължително, аз поне я препоръчвам горещо, защото в България темата за страха от рецидив все още рядко се обсъжда открито и липсват редовни психологически прегледи за това. Затова е важно да счупим срама и стигмата. Срещите с психолог или включването в група с хора със съдба като вашата не е признак на слабост. Напротив – това е най-умното нещо, което можете да направите за себе си. Различните по вид терапии (като смисъл-центрираната, когнитивно-поведенческата, ЕМДР терапията или др.) помагат на много пациенти да си върнат спокойствието, радостта от живота и контрола над собствените си дни. Защото животът след болестта не трябва да бъде просто оцеляване, а истинско и пълноценно изживяване
За да не позволяваме на страха да открадне бъдещето ни, може да опитаме няколко лесни и доказани практики :
• 1. Отклонете погледа от себе си (Техниката Дерефлексия): Вместо постоянно да следите всяко усещане в тялото си и да мислите „какво ми има“, съзнателно пренасочете вниманието си навън. Намерете си ново хоби, кауза, която ви пали, или се посветете на нещо творческо. Когато умът е зает със смислена цел, страхът остава на заден план.
• 2. Живейте тук и сега: Когато усетите, че в главата ви нахлуват най-лошите черни сценарии за бъдещето, се фокусирайте в настоящия момент. Поемете дълбоко въздух, огледайте се и забележете това, което правите точно в тази секунда. Практики за релаксация и правилно дишане помагат на ума да се успокои.
• 3. Информирайте се, но с мярка: Питайте вашия лекар за онова, което ви вълнува – добрата информация носи спокойствие. Но направете си услуга и спрете да четете стряскащи истории и форуми в интернет, които само засилват паниката.
• 4. Направете си план за „дните на чакане“: Тъй като времето преди прегледа и чакането на резултатите е най-кошмарно, планирайте тези дни час по час. Запълнете ги с разходки, срещи с приятели, гледане на хубави филми – всичко, което ще ви държи далеч от стоенето вкъщи и мисленето на лоши сценарии.
• 5. Говорете открито с партньора си: Не крийте страха си и не се опитвайте да изглеждате силни на всяка цена, за да спестите притесненията на близките си. Понеже партньорите ви често се страхуват точно толкова, колкото и вие, споделянето всъщност сближава и помага да преминете през това заедно.