Тревожността и депресията са защитни механизми – Те са нормална част от човешкия опит и не са признак за личен неуспех.
Спомените са променливи – Разказването на травматични събития в безопасна среда може да намали травмата.
Липсата на сън и хроничният стрес влияят негативно – Заседнал начин на живот, социални сравнения и претоварване могат да влошат усещането за благополучие.
Физическата активност помага – Упражненията предпазват от депресия и тревожност.
Самотата е свързана с риск за здравето – Социалните връзки са много важни за благополучието.
Гените имат значение, но средата още повече – Генетичната предразположеност не е съдба, средата също играе огромна роля.
Неотработването на негативни преживявания влошава състоянието – Трябва да се работи активно върху тях. Търсенето на психологическа помощ е знак на сила, не на слабост.