Наскоро във фейсбук група се развихри дискусия редно ли е да се крие диагнозата на човек от страна на близките му. Т.нар. бяла тайна – за укриване на диагнозата от страна на медицинските лица, отдавна е отживелица, и в днешно време тя се съобщава на пациента – друг въпрос е обаче дали това се прави по щадящ и емпатиен начин.
Не като психолог и не само по протокол и сухи теории, а като човек смятам, че е морално, етично и хуманно право на пациента да разполага с истината за себе си, живота си, изборите си и решенията си за него. Реакцията на човек е индивидуална и преминава през различни етапи - но той има право на нея.
Често в практиката наблюдавам, че близките приемат много по-тежко диагнозата от самия онкоболен, съответно имат и нуждата от психологическа помощ, до която обаче рядко прибягват.