За съжаление в световен мащаб, а и в България, зачестяват случаите на онкологично боледуване. Особено силна е тенденцията за „подмладяване“ на болестта – а по-младите хора са тези, които по-често търсят психологическа помощ.
Правилната психологическата нагласа при адаптацията към болестта и преминаването през нейните етапи; изграждането на нови стратегии за справяне; възможността да споделим, преосмислим и пуснем онова, което ни тежи, са от ключово значение при срещата с болестта и подкрепят пациента при преминаването през самите медицинските терапии. Онкологичната стигма, липсата на усещане за контрол и страхът от рецидив са силни и взаимно подхранващи се фактори - и в защитената среда на психологическия кабинет търсим правилната нагласа и подходи към тях.
С какво да се съобразим, търсейки онкопсихолог?
- Образование – най-близкото до психоонкология в България са специалности като Клинична и Здравна психология, препоръчително в магистърската им степен.
- Психотерапевтична школа – ориентацията на терапевта към психотерапевтична школа също е от значение. Бихте могли да проучите към коя парадигма принадлежи или се обучава избраният от вас – това ще е значение за посоката и стила на терапия. Членството в различни профилирани организации – като Международната асоциация по психоонкология например, също е критерий, че психологът се развива и е крак с новостите (при психолозите това е непрекъснат процес).
- Опит – добре е психологът да е имал/да има практически опит с онкоболни или хронично болни пациенти или като здравен психолог – в болница, медицинско звено, институция или частна практика.
- Препоръки - най-добрата препоръка си остава тази, която се разпространява от уста на уста и идва от доволни пациенти. Все пак, определение като „добър психолог“ е трудно за поставяне - трябва да се има предвид, че всеки човек е различна Вселена и понякога това, което работи като подход при един, изобщо не е подходящо за друг.
- Не е задължително, но много помага – терапевтът да е преминал през подобна ситуация/диагноза. Неговият личен опит ще улесни свързването между вас. Да видите и поговорите с човек, преминал през диагнозата и оцелял; и който познава отвътре всичко онова, което ви се случва в момента – само по себе си действа терапевтично.
- Да вярва истински във вас и в доброто развитие на нещата. Това не означава да гледа на ситуацията през розови очила, да отрича страданието ви или да ви дава излишна надежда - но не считам за нужно и да ви я отнема.
- Да е способен да разговаря с вас на екзистенциални теми, които силно вълнуват човек в този период – за смисъла на живота, страданието, избора, отговорността, смъртта. Това означава самият той да е преминал през своя личен опит по тези теми.
- Да създава усещане за едно защитено пространство за споделяне, в което да имате възможност да преработвате емоциите си по добър за вас начин.
- По възможност: да поддържа групи за взаимопомощ за онкоболни, в които да имате възможност да се включите при готовност от ваша страна. Социалната подкрепа е изключително важен ресурс при пациентите, цитиран от почти всички изследвания в психоонкологията.
- Не на последно място – да е човечен, хуманистично настроен и гъвкав като професионалист. Онкологичното боледуване е свързано с преминаване през различни физиологични и емоционални състояния и различен по вид терапии. Терапевтът ви трябва да е наясно, че отлагането на час се случва, а понякога присъствената терапия би могла да се замени с онлайн сесия.
- Онкопсихологът е на разположение както на пациентите, така и на близките им, а също и на медицинските специалисти, които ежедневно се сблъскват със страданието и смъртта и често имат нужда от подкрепа.