Как бихме могли да си помогнем като близък на човек с онкологично заболяване:
- Потърсете възможност за емоционална подкрепа. Емоционалната буря, която ни залива като близки, може да бъде успокоена с открито говорене и нормализиране на събитието - особено с хора, които са минали или минават по този път. Може да потърсите група за взаимопомощ за близки на онкопациенти; или да опитате да разговаряте с приятели/познати.
- Приемайте помощ – често грижата за онкоболния се отразява върху работните ни ангажименти, ежедневните активности, контактите с другите хора. Физическа помощ никога не е излишна и е нужно да се научим да я приемаме. Когато има възможност за делегиране на задължения, свързани с обгрижването – добре е да се възползваме от нея.
- Не забравяйте собственото си здраве – необходимо е да се погрижите за себе си, за да продължите да полагате адекватни грижи за своя близък. Опитайте доколкото е възможно да поддържате физическа активност и здравословен режим на хранене, приоритизирайте здравето си.
- Определете си конкретно време само за вас. Намерете своя начин да релаксирате – книга, разходка, медитация, визуализация, кафе с приятел. Не изоставяйте всичките си хобита и интереси – стремете се да поддържате поне едно от тях редовно.
- Дайте си сметка редовно за онова, което е под ваш контрол, и това, което не е. Човек нерядко си приписва контрол, който всъщност не притежава.
- Не отнемайте възможността за самостоятелност на вашия близък; поставяйте му задачи, дребни ежедневни цели, не го оставяйте само в ролята му на болен. Човек има нужда да се чувства полезен; има нужда от от старото си Аз и идентичността си, скрити зад епикризата.
В случай, че усещате, че не успявате да се справите с емоционалната буря – потърсете подкрепата на психолог. Такива разговори не са признак на слабост, а на сила; отнемат тежестта и дават пространство за споделяне, утеха и отработване на страховете, емоциите и стратегиите ви за справяне.