Групите за взаимопомощ при онкоболни стартират от екзистенциалния психотерапевт Ървин Ялом, който забелязва силните положителни ефекти от тях. Особено, когато се разглеждат и екзистенциални теми, които силно вълнуват онкоболните под различна форма – за смисъла на живота, страданието, смъртта, за свободата, отговорността, избора, самотата и изолацията.
На какво се дължи ефективността на груповата терапия/групите за взаимопомощ при онкоболни:
- Ракът е самотно изживяване. В група обаче човек разбира, че не е сам в страданието си и става част от общност, която преминава ЗАЕДНО през сходна житейска ситуация
- Добива се силно усещане за социална подкрепа – това е мястото, на което сваляме маските и си позволяваме да сме уязвими, слаби, объркани, гневни и т.н.
- В групата се осъществява и съществен обмен на информация – много от пациентите споделят, че именно липсата на информираност по отношение на онкологичното заболяване и преминаването през терапиите и леченията (което много от тях определят като „сложен лабиринт“) е усещането, което допринася за загуба на контрол и силна тревожност.
- Влива се чувство на положителни ресурси като надежда, оптимизъм, усещане за справяне, контрол върху ситуацията
- Учим се едни от други; и преживяваме трансформиращи моменти
- Засягаме екзистенциални теми, за които е трудно да се говори в ежедневието и с близките ни – за смисъла на живота, смисъла на болестта и страданието, свободата, отговорността, избора, смъртта
- Развиваме възможности за самоанализ, себеприемане, самосъстрадание, автентичност и активни стратегии за справяне