Етапите на загубата, описани от швейцарската психиатърка Е. К. Рос, се отнасят напълно и към загуба на здраве – за каквато би могла да се причисли и онкологичната диагноза. Времевият отрязък, считан за норма за преминаване през всички етапи ,е година-две.
- Отричане и изолация: Пациентите изглежда, че говорят за незначително заболяване. Те често търсят второ мнение и разчитат на лекарска грешка. Рядко отричането продължава твърде дълго.
- Гняв: „Защо аз?“ Етапът е много труден за близките, както и за случайни хора, които само с присъствието си напомнят на болния какво вече не би могъл да направи. Поведението му всъщност означава : „Жив съм, не ме забравяйте!“
- Пазарене: характерен опит за отлагане. Пациентите стават като деца, търсейки отсрочка за наказанието си. Повечето „сделки“ са с Бог – те обещават живот, посветен на Бог, активизира се и чувството им за вина.
- Депресия: усещането за огромна загуба. Тук се усеща и финансовият товар на болестта в комбинация с непълноценното функциониране.
- Приемане: характеризира се с чувство на умора, желание за сън. Приемане и осмисляне на болестта, зараждане на Нова идентичност, адаптиране на лошия опит.
В последните години Дейвид Кеслър, ученик на Е. К. Рос, откроява още един етап - шести: Намиране на смисъл в ситуацията. Често болестта идва вместо взето решение – от нас зависи какъв смисъл ще й предадем; дали ще чуем призива й и дали ще видим по-голямата картина. Никой не харесва страданието, но никой няма против вече да е преминал през него – то създава устойчивост, растеж и пренаписва новата ни лична история.