- Изберете подходящо време и място: Намерете момент, когато децата са спокойни и не разсеяни, и изберете уединено място, където можете да говорите открито.
- Говорете просто и ясно: Използвайте език, който е подходящ за възрастта на детето. Обяснете ситуацията без излишни медицински термини, които могат да бъдат объркващи. Обяснете им какви лечения предстоят и как се очаква да изглеждате/да се чувствате. Подчертайте, че леченията са временни.
- Позволете на децата да реагират: Те може да са тъжни, объркани, ядосани или дори да се чувстват виновни. Дайте им пространство да изразят емоциите си и ги уверете, че това е нормално.
- Подчертайте, че сте екип: Уверете ги, че ще преминете заедно през това и че ще направите всичко възможно, за да се справите.
- Отговаряйте на въпросите им: Бъдете подготвени за въпроси и им отговаряйте искрено, но с внимание, за да не създавате излишно безпокойство.
- Осигурете усещане за сигурност: Обяснете, че медицинският екип ще ви помага, и че те винаги могат да разчитат на вас и семейството; и това е просто етап в живота, който заедно ще преминете.
Този разговор може да бъде болезнен, но откритият и подкрепящ диалог би могъл да помогне на децата да се справят по-добре със ситуацията, да намали тревожността им от непознатото и да ги подготви за някои промени в ежедневието. Истината на интуитивно ниво почти винаги се знае от детето, и е добре да бъде представена от родител, а не подхвърлена от друг човек, както нерядко се случва.
Ето и няколко конкретни примера как можем да съобщим на децата си, че имаме онкологична диагноза - в зависимост от възрастта им:
За по-малки деца (3-7 години):
- „Мама/Татко не се чувства добре и лекарите са ни казали, че трябва да се лекувам. Ще трябва да ходя в болницата, за да ми помагат; може да изглеждам различно или да се чувствам уморен/а, но съм тук за теб.“
- „Тялото ми има клетки, които не работят правилно. Лекарите ще се опитат да ги поправят.“
За по-големи деца (8-12 години):
- „Преминавам през болест, която се нарича рак. Това означава, че някои части от тялото ми не работят както трябва. Лекарите ми дават лечение, за да опитаме да поправим това. Може да изглеждам различно или да се чувствам болен/а, но ти винаги можеш да говориш с мен, ако имаш въпроси.“
- „Това е сериозно заболяване, но имаме лекари, които ще направят всичко възможно да ми помогнат. Заедно ще преминем през това.“
За тийнейджъри (13+ години):
- „Искам да ти кажа нещо важно. Диагностициран/а съм с рак. Ще премина през лечение, което може да бъде трудно за всички нас, но това е временно. Искам да знаеш, че ще се боря с всичко, което имам; и че можеш винаги да ми споделяш как се чувстваш и какви въпроси те терзаят.“
Има и книжки, създадени специално за децата според възрастта им - които обясняват на техния език боледуването.