- Не на перфектния празник - да на смисления
Смисъл може да се намери дори в трудни периоди. Затова вместо въпроса „Как да направя празниците идеални?“, по-полезно е да си зададем: „Какво е смислено за мен тази година?“ За някого смисълът може да бъде тиха вечер със семейството. За друг - малък жест, спомен или телефонен разговор. За трети - просто възможността да си почива, възстановява, да усеща топлина и присъствие. Малките, но смислени преживявания действат като противотежест на тревожността.
- Дайте си разрешение да не сте „празнични“ през цялото време
Празниците често вървят с очакването да сме усмихнати, енергични и в настроение. Телевизията, рекламите и социалните мрежи рисуват картина на идеално семейство, идеален дом и идеално настроение. За човек с онкологична диагноза това може да създаде скрит натиск: „Трябва да изглеждам добре, да не развалям празника, да не натоварвам другите.“
Но няма празничен закон, който задължава човек да бъде „в духа на Коледа“ през цялото време. Онкологичната диагноза е житейско изпитание, което неизбежно носи моменти на умора, тъга, раздразнение или тревога. Те не са провал, а човешки реакции.
Да си дадете разрешение да бъдете истински, без маски и без принуда да играете роля, е акт на вътрешно достойнство. Ако имате сили за малко празничност - прекрасно. Но ако нямате - това също е напълно в реда на нещата.
- Празниците могат да са по-малки: и това е напълно достатъчно
Коледа не е маратон от приготовления, рецепти и социални ангажименти.
Имате право да кажете:
• „Тази година ще празнувам по-кратко - имам по-малко енергия.“
• „Нуждая се от почивка - ще ви пиша по-късно.“
• „Не мога да участвам в подготовката, но бих искал/а да бъда с вас.“
Смисълът не идва от количеството дейности, а от качеството на присъствието.
- Моменти на тишина: създайте си лична традиция
Много хора с онкологични заболявания споделят, че празниците ги претоварват емоционално. Затова създаването на малка лична традиция носи опора и стабилност.
Например:
• 5 минути сутрешна благодарност („За какво имам сили?“).
• Запалване на свещ в чест на лична победа през годината.
• Кратка разходка в зимното време.
• Слушане на успокояваща музика вместо коледно натоварване.
- Дишане за трудните моменти
По празниците умът често се връща към медицински изследвания, минали преживявания или бъдещи притеснения. Една кратка техника може да ни върне към настоящето.
Майндфулнес техника „4–6“:
• Вдишайте бавно през носа за 4 секунди.
• Задръжте за 1 секунда.
• Издишайте бавно за 6 секунди.
6–10 повторения водят до спад на физиологичното напрежение и създават усещане за контрол.
- Позволете си да приемете помощ
Много пациенти споделят, че им е трудно да поискат подкрепа, за да „не натоварят любимите си хора“. Но Коледа е време за взаимност, не за доказване на сила.
Помощта може да бъде:
- да ви закарат на гости;
- някой друг да приготви храната;
- да ви изпратят снимка или видео, ако не можете да присъствате;
- по-кратко и спокойно гостуване.
- Когато тъгата се появи - дайте ѝ място
Тъгата по празниците не означава, че „празникът е развален“.
Означава, че преживявате човешка ситуация. Попитайте се: „Ако тъгата ми можеше да говори, какво би ми казала?“ Може би:
- „Имам нужда от пауза.“
- „Страх ме е.“
- „Не искам да съм сам/а.“
- „Нека не бързаме.“
Често зад тъгата стои нещо, което може да бъде чуто и утешено.
- За близките: нежност, не наставления
Ако четете това като близък човек, най-ценното, което можете да дадете, е топло присъствие без натиск.
Не казвайте:
- „Трябва да се държиш по-позитивно.“
- „Хайде, нищо ти няма!“
- „Не мисли за това сега.“
По-добре попитайте:
- „Как би искал/а да прекараме деня?“
- „Искаш ли компания или време за почивка?“
- „Тук съм. С теб съм.“
- Коледа като пауза, не като изпитание
Коледа може да бъде и време за събиране на сили, а не за напрежение.
Можем да си позволим момент за благодарност за малките победи, да възстановим усещането, че сме част от нещо по-голямо, и да си дадем надежда, че светлината може да съществува дори в трудни периоди.
Коледа с онкологична диагноза може да бъде по-малко шумна и по-различна. И именно в това различие може да се роди истинският смисъл: да бъдем с тези, които обичаме; да се грижим за себе си и да позволим на надеждата да се появява и да живее по свой собствен начин.