Много психосоматични теории подкрепят идеята, че ракът възниква като биологична реакция на психотравма. Някои дори стигат до по-голяма конкретика - че при почти всички пациенти може да се идентифицира тежък емоционален конфликт / шок в рамките на около 5 години преди диагнозата, който преповтаря по-стар конфликт от детството – т.нар. „първично ядро“.
Често действително подобен сюжет се проявява в терапията. В този смисъл – EMDR може да работи много ефективно: през конфликта от последните години и през първичната травма, без да твърди причинност за самото заболяване.
Някои пациенти, докато отработват емоционалната вихрушка след диагнозата, стигат до детското усещане за изоставяне, преживяна несправедливост, ранна загуба, хроничен страх и невидимост. EMDR терапията подпомага създаването на нови невронни връзки, в които човек не е затворен в сценария на жертва. Така и диагнозата престава да бъде „съдба“ - тя става психичен процес, в който може да има дори смисъл, ресурси и избор.